26.04.2008 г., 18:31

Копнеж

1.1K 0 22




Искам да имам много деца,
да се потопя във щастие.
По късче обич, колкото вечността
да им дам като причастие.


Искам да имам много деца,
за тях да се превърна в нежност.
С иконната им святост и доброта
светът да грейне белоснежно.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Зелиха!
    Много си права - преводите на стихове са или красиви, или верни. Изключително рядко е, когато един преведен стих е и поетично красив, и верен със съдържанието на оригинала. Жалко, че не мога да прочета твои стихове... Сигурно са много хубави, защото поезията не е просто професия, както казва Недялко Йорданов, а е преди всичко откровение...
    Пожелавам ти успехи, мило момиче!!!
    Прегръдки!
  • Да и аз искам да имам много деца и в душите на всички тях да нарисувам своята картина на святост.
    Браво! Вие просто чудесно се справяте с поезията.
    За съжаление аз не пиша стихове на български, пиша на турски, но вече все по-рядко. Поезията изисква чувства, а не сухи букви, затова човек твори по нея на майчиния си език - не че е лесно. Всички сме свидетели, че всеки един преводач си превежда по различен начин - просто поезията е строго национална, защото когато се преведе даже някои от тях вече въобще не приличат на стих. Според мен поетите трябва да се наградят от държавата.
  • Поздравления имаш и от мен, Ленче.
  • Много мило!!! Поздравления, Елена!!!
  • Поздравления!!! От един ученик на Струмка Струмина...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...