13.01.2021 г., 15:12 ч.  

Копнеж по пролетта 

  Поезия » Любовна
521 6 10

КОПНЕЖ ПО ПРОЛЕТТА

 

Безкрайни облачни пътеки

през невъзможни тишини!

Какво е есента без шепот,

без мокра охра и без дим? 

Потъвам в топлите им бездни

и в тънък октомврийски шал

навярно бавно ще изчезвам –

попила хорската печал. 

Оттатък златните фонтани

на вихрения листопад –

как искам! – да сме само двама –

да дойдеш – прероден и млад,

защото много те обичах 

и сред атлаз и дъх на хвощ  –

наивни, жадни и първични,       

се любехме – по цяла нощ?          

Дъждовни мравки ли превземат

прозорците на моя дом?

И вятърът, нахлул без време, 

обръща се на грозен щорм. 

Нима потъвам в чужда зима, 

простряла скъсани поли?

Дали без тебе пролет има,

щом в мен безкрай вали, вали...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??