Копнеж по пролетта
КОПНЕЖ ПО ПРОЛЕТТА
Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни
и в тънък октомврийски шал
навярно бавно ще изчезвам –
попила хорската печал.
Оттатък златните фонтани
на вихрения листопад –
как искам! – да сме само двама –
да дойдеш – прероден и млад,
защото много те обичах
и сред атлаз и дъх на хвощ –
наивни, жадни и първични,
се любехме – по цяла нощ?
Дъждовни мравки ли превземат
прозорците на моя дом?
И вятърът, нахлул без време,
обръща се на грозен щорм.
Нима потъвам в чужда зима,
простряла скъсани поли?
Дали без тебе пролет има,
щом в мен безкрай вали, вали...
© Валентина Йотова All rights reserved.
