26.08.2009 г., 16:47

Копнежи и бодежи 5

1.2K 0 13

 

ЛюбоФ N-ска

склЕротични строфи

 

ФОЛКПОЧИТАТЕЛКА че станах,

не виждам изненада тук.

Кавал да свири на поляна –

ах, как обичам тоз дудук!

 

Вибрациите му ефирни

към мене да се понесат…

Ах, иде ми да се разсвиря

и аз веднага, на часа.

 

Да грабна тутакси кавала

с типичния си маниер…

О, чакам, чакам те в премала.

Ела, бъди ми кавалер!

 

*  *  *

 

НАЛИ СЪМ СИ ловджийка страстна,

без да се вдига много шум,

но мога тутакси да фрасна

два заека с един куршум.

 

Ах, само да напипам пушка,

готова съм за луд отстрел!

Каквото да ми е на мушка,

ах, празно няма, щом е цел.

 

Каквото да ми се зашматка

отпред – за миг ще го сваля.

Дори и да е просто патка –

страстта си ще задоволя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...