28.05.2020 г., 16:27

Копнежи по юни

767 2 2

През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.

 

Солена вода под езика
и хиляди светли лица
сега са създали велика
пътека от топли лета.

 

Навън заваля. Запомнѝ, че
към теб ще вървя, ще летя.
Животът е кàрма, момиче,
и бяло кокиче в нощта...

 

Дали ще те видя през юни?
Кажи ми къде и кога
отново това помежду ни
ще стане небе и земя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...