През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика
и хиляди светли лица
сега са създали велика
пътека от топли лета.
Навън заваля. Запомнѝ, че
към теб ще вървя, ще летя.
Животът е кàрма, момиче,
и бяло кокиче в нощта...
Дали ще те видя през юни?
Кажи ми къде и кога
отново това помежду ни
ще стане небе и земя...
© Димитър Драганов All rights reserved.