Копнежи по юни

Poetry » Other

769 2 2

През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.

Солена вода под езика
и хиляди светли лица
сега са създали велика
пътека от топли лета.

Навън заваля. Запомнѝ, че
към теб ще вървя, ще летя.
Животът е кàрма, момиче,
и бяло кокиче в нощта...

Дали ще те видя през юни?
Кажи ми къде и кога
отново това помежду ни
ще стане небе и земя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0