На брега усамотен
в вечна жажда, в тиха скръб,
бавно вехне повален
старият корубест дъб.
И в унес, и в печал
през воал от паднал мрак
гледа с поглед натъжен
светлия отсрещен бряг.
Де самотни на брега
ронят бисерни сълзи
над забързана река
стари плачещи върби. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация