Oct 17, 2008, 1:03 AM

Копнежите на стария дъб 

  Poetry » Love
644 0 1
На брега усамотен
в вечна жажда, в тиха скръб,
бавно вехне повален
старият корубест дъб.
И в унес, и в печал
през воал от паднал мрак
гледа с поглед натъжен
светлия отсрещен бряг.
Де самотни на брега
ронят бисерни сълзи
над забързана река
стари плачещи върби. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??