Корабокрушенец
Той тичаше във самота през прериите,
заслушан в чайките - красива музика,
но в плиткото на речните артерии
заседна в пипалата на медузите.
Но с лодка под веригите от хребети,
оголили в небето облак синкав,
избяга през реката, пълна с скелети
на голите диваци и на инките.
Реката бе студена като статуя,
нямаше я сред скалите пяната
и онемя, когато във краката му
Лангустите дълбаеха земята.
И там видя спасителния остров,
но чу шума на барабаните -
диваци се прегръщаха във поздрави
и смееха се, че го бяха хванали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
