28.02.2013 г., 22:34 ч.  

Корабокрушенец 

  Поезия
790 0 3

Той тичаше във самота през прериите,

 заслушан в чайките - красива музика,

но в плиткото на речните артерии 

заседна в пипалата на медузите.

 

Но с лодка под веригите от хребети,

оголили в небето облак синкав,

 избяга през реката, пълна с скелети 

 на голите диваци  и на инките.

 

Реката бе студена като статуя,

 нямаше я сред скалите пяната 

 и онемя, когато във краката му

 Лангустите дълбаеха земята.

 

И там видя спасителния остров,

но чу шума на барабаните -

диваци се прегръщаха във поздрави

 и смееха се, че го бяха хванали...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Смених само думата "кой" със "там" в последния куплет .

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??