Корабът "Любов"
- Не е за тебе този мъж! Не е!
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне!
Разумните се вслушват в други хора.
- Но аз си имам, мамичко, сърце!
А влюби ли се, следва то мечтата! -
отвръщам аз и с пламнало лице,
затръшвам пак на разума вратата.
- Бил по-голям от мен. И с дъщеря!
Най-важното е той че ме обича!
Дали е истина, ще разбера
единствено към него, ако тичам!
Нима на кораб като се качиш,
от страх обзет, си мислиш, че потъваш?
Не бързай пред съдбата да редиш
подводни камъни и да я спъваш!
Страхът ограбва всеки изгрев нов.
Море от чувства в мене се вълнува.
Потеглям аз със кораба "Любов",
дори живота, мамо, да ми струва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
