Корабът "Любов"
- Не е за тебе този мъж! Не е!
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне!
Разумните се вслушват в други хора.
- Но аз си имам, мамичко, сърце!
А влюби ли се, следва то мечтата! -
отвръщам аз и с пламнало лице,
затръшвам пак на разума вратата.
- Бил по-голям от мен. И с дъщеря!
Най-важното е той че ме обича!
Дали е истина, ще разбера
единствено към него, ако тичам!
Нима на кораб като се качиш,
от страх обзет, си мислиш, че потъваш?
Не бързай пред съдбата да редиш
подводни камъни и да я спъваш!
Страхът ограбва всеки изгрев нов.
Море от чувства в мене се вълнува.
Потеглям аз със кораба "Любов",
дори живота, мамо, да ми струва!
© Мария Панайотова All rights reserved.
