5.02.2025 г., 8:58

Коравите жени от моя род

405 1 0

Коравите жени от моя род
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.

 

Измерва ме съдбата с поглед строг
в очите ми се смее или мръщи,
не се купува с вещи или къщи
душата ми. И смисъла дълбок,

 

надеждата ми търси в пътя нов,
звезда е на челото ми изгряла,
в началото на всичките начала.
с най-късната, инатата любов.

 

В наследство ми оставиха инат
и две крила - през бури прелетели,
през трудности и болки, и раздели
жените в моя род до мен вървят...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...