Корен, небе и мечта
Обсипана в цвят,
дребничка, крива,
избуява пред съседния вход
жилава джанка –
свободна и дива,
от костилка прорасла
на гнил плод.
Подхвърлена.
До контейнера близо…
На това му се казва…съдба!
Да оцелее все пак,
пръстите впила
под гранитните плочки
с мисъл една
да расте, да цъфти
над рогозка копривена,
в сватбена рокля от дъхав сатен.
Жълти слънца
да плоди и отгледа,
непознали още
земния тлен.
Покрай нея умислени,
със забързана крачка
преминават кварталните хора.
Кой подозира,
че тази дивачка
е победила
отдавна бетона?
Че е жадна за слънце,
за дъха на пчелите,
за тревата, която
към нея настъпва.
Как мечтае с глас да извика,
обзета от
пролетна тръпка:
Хора, аз вярвам в съдбата!
Нямам нозе,
нито птичи крила!
Но споделена е
моята шарена сянка
и имам корен, небе
и … мечта!
Гледам я всеки ден от прозореца. Все по-красива става. :-)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
И ти благодаряза хубавия коментар!
