Корида
Бикът е във мен и се цели с копито,
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани –
червената гордост наметнала пак.
Гласът на душата е тих и замаян,
но чака от мен за коридата знак.
Бикът настървено се втурва в двубоя,
съдбата е рефер – стои настрани.
Страхът ми е жив, но под няколко слоя
от грим не трепери. Това се цени!
Рогата щрихират прободната рана,
мирише страхът във минутата-пик,
но моята гордост, в червено развяна,
надвива бика. Не, не е филмов трик!
И друг път, когато във мен забушуват
рогатите мисли и стръвният бяс,
ще знам, че душата от тях боледува,
но все пак в коридата първа съм аз. @
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани –
червената гордост наметнала пак.
Гласът на душата е тих и замаян,
но чака от мен за коридата знак.
Бикът настървено се втурва в двубоя,
съдбата е рефер – стои настрани.
Страхът ми е жив, но под няколко слоя
от грим не трепери. Това се цени!
Рогата щрихират прободната рана,
мирише страхът във минутата-пик,
но моята гордост, в червено развяна,
надвива бика. Не, не е филмов трик!
И друг път, когато във мен забушуват
рогатите мисли и стръвният бяс,
ще знам, че душата от тях боледува,
но все пак в коридата първа съм аз. @
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
