30.11.2020 г., 8:08

Коронация

567 2 4

След дълги години на дълга борба,

след проба и грешка, след мир и война.

След падане, ставане, слънце и дъжд,

ето ме, жив съм, пораснал и мъж.

 

И гордо пристъпвам към тронната зала,

където ме чака от смях засияла

тълпата от моите сто врагове

понесла корона от старо биде.

 

Тържествено сядам на стола от слама,

подават ми четка и кряскат:"Осанна!".

С пепел ме ръсят, помазват ме с вар,

гримаси разтварят, прогласят ме:"Цар!"

 

Така ми е болно и толкоз студено,

нали им простих или :"Пито - платено!".

Не исках корона - в дар я получих,

не случих на хора, не случих!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Майсторе, Георги, Румяна!
  • Ти, тези за човеци, не брой ги
    седни най- спокойно
    на стола от слама
    по-мек и удобен е,
    той от кресло.
    Лакеи, позьори ще има
    до край на света,
    но паднат ли те
    не ще, като тебе
    да могат да станат....
    Носи си гордо короната
    Честност!
  • Ех, тежко ми стана след прочита.
    Пожелавам на лирическия да вдигне глава и да продължи напред.
    Поздравявам те.
  • Пито-платено, ама понякога има доплащане.
    Тежка е "царската" корона. Тежи като ,,ордените,, в Дебеляновото стихотворение "Орден". Често забавлението на едни е за сметка на други.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...