titinefer (Вяра Дамянова)
16 10
24.12.2012 г., 14:31 ч.

Косачът на мечти 

  Поезия » Философска
637 0 9

Косачът на мечти се бореше с тревата

с отмерено и рязко тържество.

Наметнал облаци, на раменете с вятър,

приличаше на древно божество.

 

Косеше време - лятно и уханно

пред портите на есента-живот,

и сякаш нямаше следи от рани,

не бе прегазил сто реки без брод.

 

Захвърлил норми и решетки, и окови,

напред към детството, назад към старостта,

събираше за битки сили нови

и двойна ставаше у него якостта.

 

Косачът на мечти натрупваше без време

треви и спомени за сетния си час.

Докрай се бе раздал, без нищо сам да вземе.

Косачът на мечти бях аз.

© Вяра Дамянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??