Косачът на мечти
Косачът на мечти се бореше с тревата
с отмерено и рязко тържество.
Наметнал облаци, на раменете с вятър,
приличаше на древно божество.
Косеше време - лятно и уханно
пред портите на есента-живот,
и сякаш нямаше следи от рани,
не бе прегазил сто реки без брод.
Захвърлил норми и решетки, и окови,
напред към детството, назад към старостта,
събираше за битки сили нови
и двойна ставаше у него якостта.
Косачът на мечти натрупваше без време
треви и спомени за сетния си час.
Докрай се бе раздал, без нищо сам да вземе.
Косачът на мечти бях аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Дамянова Всички права запазени
