titinefer (Вяра Дамянова)
16 10
Dec 24, 2012, 2:31 PM

Косачът на мечти 

  Poetry » Phylosophy
638 0 9

Косачът на мечти се бореше с тревата

с отмерено и рязко тържество.

Наметнал облаци, на раменете с вятър,

приличаше на древно божество.

 

Косеше време - лятно и уханно

пред портите на есента-живот,

и сякаш нямаше следи от рани,

не бе прегазил сто реки без брод.

 

Захвърлил норми и решетки, и окови,

напред към детството, назад към старостта,

събираше за битки сили нови

и двойна ставаше у него якостта.

 

Косачът на мечти натрупваше без време

треви и спомени за сетния си час.

Докрай се бе раздал, без нищо сам да вземе.

Косачът на мечти бях аз.

© Вяра Дамянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??