Косачът на мечти
Косачът на мечти се бореше с тревата
с отмерено и рязко тържество.
Наметнал облаци, на раменете с вятър,
приличаше на древно божество.
Косеше време - лятно и уханно
пред портите на есента-живот,
и сякаш нямаше следи от рани,
не бе прегазил сто реки без брод.
Захвърлил норми и решетки, и окови,
напред към детството, назад към старостта,
събираше за битки сили нови
и двойна ставаше у него якостта.
Косачът на мечти натрупваше без време
треви и спомени за сетния си час.
Докрай се бе раздал, без нищо сам да вземе.
Косачът на мечти бях аз.
© Вяра Дамянова All rights reserved.
