monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
16.08.2016 г., 16:37 ч.

Косатко 

  Поезия » Друга
232 1 2

Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.

Подскокна на дървото.
Подхлъзна се.
Задържа се здраво,
но слизането бе наистина стремглаво.

Когато мъркаше във скута ми
божествено преял.
Ей, богу нежността му ще ми
липсва в този хал.

Тъй втурна се в живота мой.
Направо ме сломи.
Сега тъгувам горко
за дните ни добри.


 

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Лили!
    И аз се натъжавам, но такъв е живота - влюбваме се, разделя ме се . . . но той продължава.
    Хубава вечер!
  • Ооо, колко сладък е Косатко и колко мило стихотворение. Усмихна ме, нищо че накрая ме и натъжи...
Предложения
: ??:??