16 ago 2016, 16:37

Косатко

Poesía » Otra

446 1 2

Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.

Подскокна на дървото.
Подхлъзна се.
Задържа се здраво,
но слизането бе наистина стремглаво.

Когато мъркаше във скута ми
божествено преял.
Ей, богу нежността му ще ми
липсва в този хал.

Тъй втурна се в живота мой.
Направо ме сломи.
Сега тъгувам горко
за дните ни добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

monilia (Симеон Пенчев)

Благодаря ти, Лили!
И аз се натъжавам, но такъв е живота - влюбваме се, разделя ме се . . . но той продължава.
Хубава вечер!

2016-08-17T15:04:01+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Ооо, колко сладък е Косатко и колко мило стихотворение. Усмихна ме, нищо че накрая ме и натъжи...

2016-08-16T17:23:08+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0