monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
Aug 16, 2016, 4:37 PM

Косатко

  Poetry » Other
445 1 2

Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.

Подскокна на дървото.
Подхлъзна се.
Задържа се здраво,
но слизането бе наистина стремглаво.

Когато мъркаше във скута ми
божествено преял.
Ей, богу нежността му ще ми
липсва в този хал.

Тъй втурна се в живота мой.
Направо ме сломи.
Сега тъгувам горко
за дните ни добри.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти, Лили!
    И аз се натъжавам, но такъв е живота - влюбваме се, разделя ме се . . . но той продължава.
    Хубава вечер!
  • Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Ооо, колко сладък е Косатко и колко мило стихотворение. Усмихна ме, нищо че накрая ме и натъжи...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0