monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
Aug 16, 2016, 4:37 PM

Косатко 

  Poetry » Other
230 1 2

Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.

Подскокна на дървото.
Подхлъзна се.
Задържа се здраво,
но слизането бе наистина стремглаво.

Когато мъркаше във скута ми
божествено преял.
Ей, богу нежността му ще ми
липсва в този хал.

Тъй втурна се в живота мой.
Направо ме сломи.
Сега тъгувам горко
за дните ни добри.


 

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Лили!
    И аз се натъжавам, но такъв е живота - влюбваме се, разделя ме се . . . но той продължава.
    Хубава вечер!
  • Ооо, колко сладък е Косатко и колко мило стихотворение. Усмихна ме, нищо че накрая ме и натъжи...
Random works
: ??:??