16 авг. 2016 г., 16:37

Косатко

439 1 2

Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.

Подскокна на дървото.
Подхлъзна се.
Задържа се здраво,
но слизането бе наистина стремглаво.

Когато мъркаше във скута ми
божествено преял.
Ей, богу нежността му ще ми
липсва в този хал.

Тъй втурна се в живота мой.
Направо ме сломи.
Сега тъгувам горко
за дните ни добри.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Лили!
    И аз се натъжавам, но такъв е живота - влюбваме се, разделя ме се . . . но той продължава.
    Хубава вечер!
  • Ооо, колко сладък е Косатко и колко мило стихотворение. Усмихна ме, нищо че накрая ме и натъжи...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...