Отново се събуждам всред кошмари,
цигарата в ръката ми трепти.
Дали пък няма в стаята комари?
Не! В мислите ми пак си ти...
Като обречен хващам химикала
и на листа предавам своя свят.
Непоносимо е след таз раздяла...
Загасям и си лягам, от инат!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
поне 25 години от тогава...