Разпръсвам се в мрака хаотично
като кървавочервена мъглявина,
отвява ме вятърът и прозаично
ме понася към непознатото в нощта.
Снишава ме, докосвам земята с пръсти.
Студена е. А аз вече не съм мъгла...
Виждам през мен. Сега съм безплътна,
бягам през нищото, търся следа.
Шепоти, името ми, зловещо изричат,
мяркат се смътни силуети в мрака,
а мистерията смелостта от мене съблича
и кресливо ми казва, че някой ме чака... ...