Jan 8, 2009, 3:08 PM

Кошмар в стих

Poetry » Other

1.2K 0 10

Разпръсвам се в мрака хаотично
като кървавочервена мъглявина,
отвява ме вятърът и прозаично
ме понася към непознатото в нощта.

Снишава ме, докосвам земята с пръсти.
Студена е. А аз вече не съм мъгла...
Виждам през мен. Сега съм безплътна,
бягам през нищото, търся следа.

Шепоти, името ми, зловещо изричат,
мяркат се смътни силуети в мрака,
а мистерията смелостта от мене съблича
и кресливо ми казва, че някой ме чака...

Някой ме чака, там сред лилава прохлада.
Приближавам тихо. Дъхът ми става все по-учестен,
сякаш ме изгарят като еретик върху клада...
Страхът нахлува и изпълва празнината в мен...

Шест...

Пет...

Четири...

Крачките намаляват една по една,
и нозете болят, сякаш вървя върху жар...

Три...

Две...

И тънък лъч светлина...
прорязва тъмата...
Отварям очи... Просто кошмар...

keep quiet 07.01.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

S^N^E^I^P (Тони)

Невероятен стих! Докосна ме..... Поздрав и целувка

2009-01-17T10:59:44+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Благодаря на Враната, че ме доведе тук Много интересен и хубав стих, Вилияна. Брой винаги към Светлината. Стават и Чудеса! С обич!

2009-01-14T19:09:46+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

просто кошмар...и отминал... а стихът е хубав и интересен...
с обич, мила Вилияна.

2009-01-14T16:09:00+02:00
враната (Маргарита Василева)

Я,колко интересно...!

2009-01-12T22:31:41+02:00
liviq (Здравка Бонева)

Добро утро!Всичко е просто кошмар!

2009-01-10T09:34:28+02:00