Разпръсвам се в мрака хаотично
като кървавочервена мъглявина,
отвява ме вятърът и прозаично
ме понася към непознатото в нощта.
Снишава ме, докосвам земята с пръсти.
Студена е. А аз вече не съм мъгла...
Виждам през мен. Сега съм безплътна,
бягам през нищото, търся следа.
Шепоти, името ми, зловещо изричат,
мяркат се смътни силуети в мрака,
а мистерията смелостта от мене съблича
и кресливо ми казва, че някой ме чака...
Някой ме чака, там сред лилава прохлада.
Приближавам тихо. Дъхът ми става все по-учестен,
сякаш ме изгарят като еретик върху клада...
Страхът нахлува и изпълва празнината в мен...
Шест...
Пет...
Четири...
Крачките намаляват една по една,
и нозете болят, сякаш вървя върху жар...
Три...
Две...
И тънък лъч светлина...
прорязва тъмата...
Отварям очи... Просто кошмар...
keep quiet 07.01.2009г.