Косите на Земята
Ех, каква ни е гората?!
С тревога по челата,
с прошарени коси,
с поолисели бради!
Ти видя ли я с очи?
Или като вятъра ечи
думата ти празна
срещу някоя омразна?
Бродих, скитах и видях.
Душата си по тях топях.
Пепел на места се носи
или смъртните откоси
попилели са райони
с еличките без брони.
Сухи съчки се ветреят,
като знамена белеят.
Мъка, мъка тегне!
В сърцето да те жегне!
Сякаш нямаме проблеми
и плачем за безброй дилеми.
Но Балканът пропищя.
По оголи му се снага.
Само сеч се чува веч
и май краят не е далеч!
Походете, помислете!
После силиците съберете.
Да се хванем и освежим
с нови дървета да залесим.
Който иска да помага
и да не чака все награда!
Както тялото ни остарява,
да не е, а да се подмладява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
