11.08.2019 г., 0:21 ч.

Космическа приказка под влияние на „Големия взрив“ 

87 0 4

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • rhymefan (Стоян Минев)
    (продължение от предишния коментар) -

    Но журито изглежда не мисли по този начин, дисквалифицира душата и ѝ отрежда място - единствено в черепната кутия.

    Ала нищо - душата не се чувствува като „ощипана госпожица“ и дори като дисквалифицирана се надява да продължава да си лети нависоко далеч над покрива на своята черепна кутия, за да усеща по-отблизо Майката-звезда, да съпреживява нейните чувства и едва ли не да участвува почти наравно с нея в сътворяването на този небесен звезден необят.
  • rhymefan (Стоян Минев)
    Думите са словото - сиреч - светлината. Буквите, от които са изградени думите, са светлина от светлината.
    Човешката душа, или както някои я назовават „осъзнато вътрешно състояние“, или „осъзнаване на вътрешното състояние“, се предполага, че се намира в защитената от череп глава - нещо като пространство, склад или стая, където тази душа се помещава. Но тази стая си има прозорци - очи, уши или при незрящи люде - сетива, които сетива чрез Брайловата азбука изпращат тази светлина в склада, респективно - в стаята, респективно - в душата.
    Душата, докосната от светлината - сиреч - думите , не е равнодушна и излита през прозорците, за които се каза какво представляват, и иска да се доближи до вселенския Джомолунгма, за да усети небесната роса - сиреч - звездиците-сълзиците - по-отблизо и да съпреживява и споделя тъгата на Майката-звезда.
    И тук няма нужда от покриви, защото душата е литнала вече твърде високо над тях.
  • Човек (Анна Станоева)
    Интересен подход, но е далеч от темата. Ще остане на вашата страница извън предизвикателството.
  • tictac (Синьо цвете)
    Да бъде!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.