Космически вятър
Притихна Вселената и стана тихо,
звездите са далечни и сладко спят
луната сребрее някак мистично
нощта е притихнала в звезден разкош.
Но някъде там в далечна галактика,
повява космически вятър
и разпилява листенцата
на звездните рози.
И някъде там в сърцето на вселената
изгрява ден и проблясват семенцата
на новото време...Отронва ги вятърът
и космически песни им пее...
Как ще полетят из Всемира
на нежен пух от глухарчета
за да има мир и надежда.
Притихна вселената и гледа учудено,
как бавно израстваме - изоставаме
с времето...как звездите нашепват ни
древни сказания за портала звезден
към нови - вълшебни измерения!
02.05.2022г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
