Aug 30, 2022, 7:14 AM

Космически вятър

  Poetry » Other
988 3 6

Притихна Вселената и стана тихо,

звездите са далечни и сладко спят

луната сребрее някак мистично

нощта е притихнала в звезден разкош.

Но някъде там в далечна галактика,

повява космически вятър

и разпилява листенцата

на звездните рози.

И някъде там в сърцето на вселената

изгрява ден и проблясват семенцата

на новото време...Отронва ги вятърът

и космически песни им пее...

Как ще полетят из Всемира

на нежен пух от глухарчета

за да има мир и надежда.

Притихна вселената и гледа учудено,

как бавно израстваме - изоставаме

с времето...как звездите нашепват ни

древни сказания за портала звезден

към нови - вълшебни измерения!

 

02.05.2022г

Катя Джамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...