Усмивката ти - слънце, 

разпръсква времена отминали,

като игли забиват се у мен,

спомени - почти погинали.

Топъл лъч погалва,

безчувствената вече моя...,

А погледът - посява, 

свят преливащ - буен огън, 

и разцъфва сивата пустиня,

...душа, до миг преди - в покоя.

С пълни шепи грабя,

И туптя - задъхан, ненаситен,

след това политам, 

като птица - волна,

рея се във синевата.

Но пропадам,

Миг - фалшив, заблуда,

Безкрай - реалност,пак се губя,

В твоята вселена - пъстра,

ужким тук - до мен, а тъй далечна.

Затъмнение - забрава, 

Пореден цикъл,

И отново лед сковава.