12.02.2008 г., 18:09

Костенурка

6.4K 0 8
                                     Костенурка


                      Каква е тази животинка мила

                      и в тревата тихо се  е скрила?

                      Бавно, бавно из полето крачи,

                      къщичката своя по земята влачи...


                      На гърба с къщурка здрава,

                      коктенурка малка се задава.

                      Черупката на  кръгове красива,

                      кафяво-жълта багра се извива.


                       Уплаши ли се,  ех, главичка свива

                       и  в къщата своя бързо се скрива.

                       Но погалиш ли я нежно, търпеливо,

                       дарява ти късмет и тръгваш  щастливо...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...