Котаракът Шуши
КОТАРАКЪТ ШУШИ
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире.
Единият съм аз. А в мене, вътре,
е Шуши – моят древен котарак.
Поседна ли, той мигом се дотътри –
да души чехлите ми под мустак.
Качи ли се на топлата ми пазва,
си ляга – и не му се слиза хич.
Налея ли си винце, Шуши казва:
– Наздраве! И не прекалявай, пич!
Той сигурно е пратеник на Бога.
По-леко ми е с него на света.
И уча се от Шуши, но не мога
да имам неговата доброта.
Любимия диван ми изтърбуши.
Не ми остави късче здрав хастар.
И тъй живеем двамата със Шуши.
И да се чудиш кой от нас е звяр?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
