12.03.2017 г., 9:13

Котката Топсана

1.2K 0 5

За моята сиамка Топсана, която вече не е с мен!

 

Липсват ми твоите сини очи 

да ми се усмихнат както преди!

Витаминче безмълвно да поискаш,

или уискасче отново да гризкаш!

Да спиш до врата ми и върху мене,

и в студеното време топлина да пръскаш покрай мене!

С щастие ти ме даряваше,

а в замяна нищо не пожелаваше!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз страдах. Снощи пак плаках за нашата Пурета. Гледах си я на клипче как доволно се търкаля, а зелените И очички светят.... Семейството ме утеши с ново коте. Това стана на 3-ти март миналата година. Сега тя има 4 бебчета на месец, които ме карат да се смея.
  • Аз толкова страдам за моята котка, Жужи че вече след нея не искам да имам друг любимец, че няма да мога да го понеса отново да го изгубя.
  • Ох, и моята Грецка (руска синя) като умря, й посветих цяла ода. Уж животинки, а как спечелват сърцата ни. Поздрави!
  • Благодаря Ви, Пепи! И от мен поздрави и прегръдки на котетата!
  • Много хубаво посвещение, Таня! И аз много обичам писаните и имам няколко. Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...