Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
12.10.2009 г., 0:09 ч.

Котва 

  Поезия
806 0 25

                     Котва


И сякаш бях находище. На руда.
Копаех в себе си. До грапавост браздих.
(От нежността – криле на пеперуди,
не пиха много. Аз дори не пих.)

Не търсех нищо. Знаех се. До болка.
(Неволно станах даже философ.)
Не питах как, защо и колко.
(Неизмерима беше пустата Любов.)

И ето ме – високо във Небето.
Опират ми крилете. И се връщат.
Човек съм. И това е битието.
Земята ми е корен. И е къща.

И реех се, когато ме намери.
Не знаех, че Стихията ми готви,
от мен, проклетата неверница,
въже да изплете. За котва.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??