Фалшивото бреме
в заспалото време
душата ми котви
забива и дреме.
Омайните залези
май изгреви бяха,
в лъчите им златни
девойки се смяха.
Сънувани рими
почти уловими
в бяг със синеоки мечти
мъглата понесе
нестройната песен
към котвите, гдето бе ти.
© Пламен Рашков Всички права запазени