kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
7.05.2007 г., 16:13 ч.  

Кове се 

  Поезия
577 0 3

 

Кове се нов свят -

железен, метален.


Свят по-суров,

сив и зловещ.


Животът

с ковашките чукове,

дяла го,

приведен, над пламнала,

огнена пещ.

 

Животът, метала кове

и извива го -

парче, по парченце

и късче, по къс...


Калява с вода

и отново, извива го

в железни юмруци,

готови за мъст.

 

И пръскат искри.

И съска стоманата

в закана зловеща...


Край огнена пещ,

коват се юмруци,

които във раната

ще парят,

притиснали в допир горещ -

неясното бъдеще,

лудото време,

нечутите истини

и вечното бреме,

на живото минало,

отдавна изстинало,

за новото време,

което без време,

нахлузва над старите,

нови яреми.

 

Кове се светът -

железен,

метален.

 

Кове се по-сив -

суров

и зловещ...


Злочестите грешници,

все по-злочести стават -

животът претапя ги

в своята пещ.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??