Кове се
Кове се нов свят -
железен, метален.
Свят по-суров,
сив и зловещ.
Животът
с ковашките чукове,
дяла го,
приведен, над пламнала,
огнена пещ.
Животът, метала кове
и извива го -
парче, по парченце
и късче, по къс...
Калява с вода
и отново, извива го
в железни юмруци,
готови за мъст.
И пръскат искри.
И съска стоманата
в закана зловеща...
Край огнена пещ,
коват се юмруци,
които във раната
ще парят,
притиснали в допир горещ -
неясното бъдеще,
лудото време,
нечутите истини
и вечното бреме,
на живото минало,
отдавна изстинало,
за новото време,
което без време,
нахлузва над старите,
нови яреми.
Кове се светът -
железен,
метален.
Кове се по-сив -
суров
и зловещ...
Злочестите грешници,
все по-злочести стават -
животът претапя ги
в своята пещ.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
