коя бях аз
коя бях аз –
на никой
неизвестната
най -
обикновената
една от многото избрани в името
на изкупление, тъй временно на някого
от скуката.
коя бях аз –
поредна жертва,
прищявката на жребия
най - случайно
или най - съдбовно
посочена -
та аз
не исках слава на кралицата
не исках всичките тъй земните неща
какво ме водеше до теб тогава
любов ли бе?
дали не беше само отчаяние
да оживея
оживях ли?
едва ли..
не -
аз само замълчах
поредна след хилядата –
замлъкнах
не ми повярва ти на приказката
не, не отсече главата ми
милостиво
подхвърли ме на други
и аз замлъкнах..
и дума повече не проговорих
след всичкото това
това което бях изрекла
и никога след туй не се отрекох -
о, то харесваше се, да
и пееха го, пееха го много други,
тъй бе владетелю, тогава
след теб владееха ме други
те казваха че ме обичат
а аз за нощ се правех че им вярвам
и ровеха в душата ми
и светеха очите им, докато
мислено наум тъй гола ме събличаха
тъй както ти единствен си ме виждал
но все едно
вървеше времето
а аз след всяка нощ все повече замлъквах
и все по дълбоко в съня потъвах –
а те в старание да ме събудят
разказваха, а
на сутринта, в полусън сънувала за теб, главите им отсичах
дойде ли време?
съдбовен жребий теб да избере
дойде ли ред
на мене ти да ми разказваш
разказвай -
на камъка в гърдите разкажи
че не е камък
а парченце лед
стопи го
под него може и да се покаже
все още някакво
сърце
и капка кръв ако се събере
ако проплаче -
твоята глава
на сутринта
ще бъде първата, която ще помилвам.
(посвещавам този текст на себе си)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.Маркова Всички права запазени
