Коя съм?
Коя съм? Ела и познай ме в дъжда,
аз съм тази, която се учи да пада.
И съм същата, дето поглежда отвъд
всяка капка и с бурята справя се някак.
Водопад съм, стремглаво надолу тека,
но слънце въздига ме вдън небосвода.
С пръсти докосвам звездите едва,
но там и без мен вече станаха много.
Балансирам през огън, земя и вода,
ниска съм, после политам със птици.
Аз съм болка и рана, любов и мечта,
а всички по име наричат ме Биси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
