Коя съм? Ела и познай ме в дъжда,
аз съм тази, която се учи да пада.
И съм същата, дето поглежда отвъд
всяка капка и с бурята справя се някак.
Водопад съм, стремглаво надолу тека,
но слънце въздига ме вдън небосвода.
С пръсти докосвам звездите едва,
но там и без мен вече станаха много.
Балансирам през огън, земя и вода,
ниска съм, после политам със птици.
Аз съм болка и рана, любов и мечта,
а всички по име наричат ме Биси.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
