Коя съм? Ела и познай ме в дъжда,
аз съм тази, която се учи да пада.
И съм същата, дето поглежда отвъд
всяка капка и с бурята справя се някак.
Водопад съм, стремглаво надолу тека,
но слънце въздига ме вдън небосвода.
С пръсти докосвам звездите едва,
но там и без мен вече станаха много.
Балансирам през огън, земя и вода,
ниска съм, после политам със птици.
Аз съм болка и рана, любов и мечта,
а всички по име наричат ме Биси.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
