Коя съм аз?
Толкова силно ме удари вълна,
вълна от чувства и за миг ми спря дъха!
Усетих как сърцето ми затуптя
и изведнъж видях грозната си самота.
Видях и раните по краката,
някои от тях още кървяха.
Сенките под очите,
следите от сълзите.
По лицето ми имаше и бръчки,
до тях и белези стари.
Тялото ми бе на старица,
увяхнало през летата.
Ала нали уж сам млада,
къде ми е душата?
Тогава видях и снимка,
на нея още с усмивка,
а зад мене сенки -
хора отминали.
Всеки от тях по-малко взел,
отминал и белег ми оставил.
Коя съм аз?... Къде младостта ми отиде?
Защо повяхна тъй рано?
Коя съм аз?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
