Толкова силно ме удари вълна,
вълна от чувства и за миг ми спря дъха!
Усетих как сърцето ми затуптя
и изведнъж видях грозната си самота.
Видях и раните по краката,
някои от тях още кървяха.
Сенките под очите,
следите от сълзите.
По лицето ми имаше и бръчки,
до тях и белези стари.
Тялото ми бе на старица,
увяхнало през летата.
Ала нали уж сам млада,
къде ми е душата?
Тогава видях и снимка,
на нея още с усмивка,
а зад мене сенки -
хора отминали.
Всеки от тях по-малко взел,
отминал и белег ми оставил.
Коя съм аз?... Къде младостта ми отиде?
Защо повяхна тъй рано?
Коя съм аз?