Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
22.04.2020 г., 0:41 ч.

Козар и мечка 

  Поезия » Друга
1268 0 4

Някога, в далечни времена,

там на края на света,

стар козар живял

и козите си пасял.

Сутрин рано ги извеждал

и отблизо ги наглеждал

сочни билки да пасат,

топло мляко да дадат.

Но не щеш ли в слънчев ден,

там на горската пътечка

и пред дядото смутен

спряла страшна черна мечка:

 

"Хей сега, ще те изям,

знай, че имам апетит голям!

Месец вече гладна скитам,

само шипките опитвам.

Дядо, ти си сладка мръвка,

хей сегичка, ще те сдъвкам!"

 

" Слушай, мецо, аз съм стар -

каза мъдрият козар -

Първо малко ме свари.

Аз съм жилав, аз съм твърд,

ще си счупиш някой зъб!

Но, не чакай! Съчки събери!

Огън буен запали!

От сайванта у дома,

тук казан, ще донеса.

В него с мъничко трева,

ще ме сготвиш на чорба.

И козичките, ще взема,

че е тежък. Да помагат!"

 

"Тръгвай, тръгвай вече! -

строго мечката отсече -

Нямам капка сили

и коремът ми засвири."

 

А козарят с белите кози

хълмът стръмен превали.

Махна отдалече със кривака,

знак за мечката - да чака.

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Човек се учи от що му се случи »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??