Козар и мечка
Някога, в далечни времена,
там на края на света,
стар козар живял
и козите си пасял.
Сутрин рано ги извеждал
и отблизо ги наглеждал
сочни билки да пасат,
топло мляко да дадат.
Но не щеш ли в слънчев ден,
там на горската пътечка
и пред дядото смутен
спряла страшна черна мечка:
"Хей сега, ще те изям,
знай, че имам апетит голям!
Месец вече гладна скитам,
само шипките опитвам.
Дядо, ти си сладка мръвка,
хей сегичка, ще те сдъвкам!"
" Слушай, мецо, аз съм стар -
каза мъдрият козар -
Първо малко ме свари.
Аз съм жилав, аз съм твърд,
ще си счупиш някой зъб!
Но, не чакай! Съчки събери!
Огън буен запали!
От сайванта у дома,
тук казан, ще донеса.
В него с мъничко трева,
ще ме сготвиш на чорба.
И козичките, ще взема,
че е тежък. Да помагат!"
"Тръгвай, тръгвай вече! -
строго мечката отсече -
Нямам капка сили
и коремът ми засвири."
А козарят с белите кози
хълмът стръмен превали.
Махна отдалече със кривака,
знак за мечката - да чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
