Козета
Аз скоро ще умра,
прстите болят ме и молят да си тръгвам вече...
...към Оня свят,
защото тук секирите са тежки,
китарите от струните се късат.
Лалетата цъфтят без цвят
на птиците зениците са черни...
Без слънцето е душно.
Водата реките е изпила,
камъни останали във пясъка
белеят, като скелети.
Без дъжда е жадно!
Дървета само с клони,
горени от пожарища,
разсипват прах във урвите...
От без въздух ми е страшно!
А Горе сигурно
ме чака мама,
да ме спаси??!
Спасена ли съм!?
О,... Козета няма свят за теб!
Господ е затворил
процепа озонов на небето!!!
9.08.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
