9.08.2018 г., 16:35 ч.

Козета 

  Поезия » Гражданска
669 0 2

Аз скоро ще умра,
прстите  болят ме и  молят да си тръгвам вече...
...към Оня  свят,
защото тук секирите са тежки,
китарите  от струните се късат.
Лалетата цъфтят без цвят
на  птиците зениците са черни...
Без слънцето е душно.
Водата реките е изпила,
камъни останали във пясъка
белеят, като скелети.
Без дъжда е жадно!
Дървета само с клони,
горени  от пожарища,
разсипват прах във урвите...
От без въздух ми е страшно!
А Горе сигурно 
ме чака мама,
да ме спаси??!


Спасена ли съм!?
О,... Козета няма свят за теб!
Господ е затворил 
процепа озонов на небето!!!

9.08.2018г.
 

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??