Aug 9, 2018, 4:35 PM

Козета 

  Poetry » Civilian
706 0 2

Аз скоро ще умра,
прстите  болят ме и  молят да си тръгвам вече...
...към Оня  свят,
защото тук секирите са тежки,
китарите  от струните се късат.
Лалетата цъфтят без цвят
на  птиците зениците са черни...
Без слънцето е душно.
Водата реките е изпила,
камъни останали във пясъка
белеят, като скелети.
Без дъжда е жадно!
Дървета само с клони,
горени  от пожарища,
разсипват прах във урвите...
От без въздух ми е страшно!
А Горе сигурно 
ме чака мама,
да ме спаси??!


Спасена ли съм!?
О,... Козета няма свят за теб!
Господ е затворил 
процепа озонов на небето!!!

9.08.2018г.
 

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??