22.09.2021 г., 19:14

Козунак

901 1 2

 

 

     Спомням си,че за Великден

     /туй е спомен скъп за мен/

      майка месеше все козунаци,

      сладки,бухнали като калпаци.

      Най-отгоре слагаше бадеми,

      леле,кой ли ще ги вземе.

      В тях очите ни все бяха,

      бонбонките пък се топяха

      във устата ни сами

      майка щом ги нареди,

      като нареже козунака.

      Лакомо ядяхме с кака,

      че този хубав козунак,

      ще го има догодина чак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...