Козунакът на главанката
Като в приказен облак от бяло брашно
и запретнала днеска ръкави,
меси баба навън козуначно тесто:
- Дъще, гледай!! Помни как се прави!!
Две очи любопитни на малко дете
гледат - приказка бяла разказва...
Месят пъргаво нейните селски ръце,
по езически сякаш приказват...
Във христовото тяло прибавя зърна...
Добруджанската песен извива
тъжни трели. Замесва по малко тъга
и стафиди от горната нива...
После леко разделя тестото на две:
- Нека бялото бъде за радост!!
А кафявото трябва да бъде, дете,
за надежда във дните на жалост...
После горест и радост разтегля, плете:
- Трябва двете умело да свием
и да втасат преплетени после добре -
свойте страсти не можем да крием...
Леко ръси със захар. И фин аромат -
на канела и сливи - ухае...
Като приказка вкусен е тоз козунак...
щом главанка с тестото играе...
... След години омесих и аз козунак -
добруджански... Извит като песен.
Всичко сложих. Бях запомнила как
със надежда във горест се меси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
