Козунакът на главанката
Като в приказен облак от бяло брашно
и запретнала днеска ръкави,
меси баба навън козуначно тесто:
- Дъще, гледай!! Помни как се прави!!
Две очи любопитни на малко дете
гледат - приказка бяла разказва...
Месят пъргаво нейните селски ръце,
по езически сякаш приказват...
Във христовото тяло прибавя зърна...
Добруджанската песен извива
тъжни трели. Замесва по малко тъга
и стафиди от горната нива...
После леко разделя тестото на две:
- Нека бялото бъде за радост!!
А кафявото трябва да бъде, дете,
за надежда във дните на жалост...
После горест и радост разтегля, плете:
- Трябва двете умело да свием
и да втасат преплетени после добре -
свойте страсти не можем да крием...
Леко ръси със захар. И фин аромат -
на канела и сливи - ухае...
Като приказка вкусен е тоз козунак...
щом главанка с тестото играе...
... След години омесих и аз козунак -
добруджански... Извит като песен.
Всичко сложих. Бях запомнила как
със надежда във горест се меси...
© Нели Господинова All rights reserved.
