Крадци на праскови
Дотук да ме беше откраднал
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш,
сама във торбата да скоча,
тъй както, на сянка полегнал,
си точиш ли зъбите, точиш.
Побързай! Ще дойдат крадците
по тъмните доби за мене –
преди да пропеят петлите,
най-бързият в миг ще ме вземе.
Високо съм, да. Но и в мрака
крадците добре се катерят.
Желаеш ме силно? Не чакай
обрано дърво да намериш.
Дори и да вардиш след пладне
от чужди ръце и тояги,
аз може сама да си падна
далече от твойте дисаги.
Едва ли, веднъж наранена,
ще бъда златиста и вкусна.
Мисли му, преди да задремеш
и някой дървото да друсне.
Решавай, че още съм млада,
но зрея... И скоро ще съмне!
А зрелите праскови падат,
не ги ли откраднеш по тъмно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Благодаря на всички! Поздрави!
