3.07.2024 г., 15:01

Крадец

466 0 0

Ела в съня ми с мечтата...

Изтрий всички сълзи!

Премахни ми тъгата...

Люби с порива, не жали!

 

Избрах те в тишината

с обожание което измислих.

С  лудия вятър приех те,

докрай от чувства разлистен.

 

Без рани,  любов съхрани ме!

От разстояния… само болиш…

Да пресушим мигът си без име

разпръскващ аромат на липи.

 

Бокалът с наслади дори да нагарча

ни тласка към следващ рефрен.

Тя, любовта с всяка крачка е алчна

и по къс от сърцата краде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...