Крадец
Нощта се спуска тихо, над града -
от дупката си, бавно се измъквам,
обичам аз, непозволените неща
и хоби ми е, да отмъквам.
Тъмата, е защитния ми плащ -
градът, когато сънен е, излизам
и влизам в някой дом,
отдавна спящ,
изпадайки в анахронизъм
със строгите закони на реда,
чиято властно висеща ръка,
ме дебне все, зад някой ъгъл.
Законът -
кой ли не е лъгал?
Законът -
кой ли не е мамил
с моралните си дълги
"алиани"
със кодекси
и мътни параграфи?
Законът, е плашило -
за еснафи...
Но, моята душа, е непокорна.
Авантюрист
с ръка съм, неуморна -
коли, бутици и тавани,
магазини под ключ
и обществени бани,
ще бъдат добросъвестно избрани,
приватизирани,
прибрани
и обрани,
от мен,
че в занаята съм месия...
Да!
Кражбата, е моята стихия!
Но!
Кражбата, е обща орисия,
че цял народ краде на разсипия,
разграбвайки държавната тепсия...
Начело с премиери и банкери
с министри
с депутати,
с ренегати -
крадат на едро фирми-пионери,
крадат и филистери-дипломати.
За туй и мойта дума тежка,
за хобито ми, е реклама:
- Крадете смело и без грешка,
за да не паднете в капана!
Крадете точно -
без задръжки!
Прибирайте,
каквото падне!
Крадете в ранно утро -
мъжки!
Крадете нощем
и по пладне!
Отмъквайте,
каквото може -
любов, пари,
успех и слава!
Ограбвайте,
докато може,
да дава
нашата държава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
