Крадец

2.05.2007 г., 9:22 ч. 11 год

Поезия

5.0 / 3

674 0 3

Нощта се спуска тихо, над града -
от дупката си, бавно се измъквам,
обичам аз, непозволените неща
и хоби ми е, да отмъквам.
Тъмата, е защитния ми плащ -
градът, когато сънен е, излизам
и влизам в някой дом,
отдавна спящ,
изпадайки в анахронизъм
със строгите закони на реда,
чиято властно висеща ръка,
ме дебне все, зад някой ъгъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Благословена тишина
Към рая

Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
Любовта

Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...
Брезата

На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...

Още произведения »